Учебната 2025/2026 г.: образование и AI

Септември винаги носи ново начало – шумни дворове, първи звънец, усмивки, вълнения и очаквания. Но учебната 2025/2026 година се откроява с още нещо: за първи път разговорът за изкуствения интелект вече не е в бъдеще, а в сегашно време. AI влиза в класните стаи, университетските програми и дори в домашните на учениците – понякога като помощник, друг път като източник на тревоги.

Какво означава това за България? Ще успеем ли да превърнем AI в инструмент за по-добро образование, или рискуваме да отслабим критичното мислене и доверието в академичните постижения? От университетските специалности и училищните експерименти, през гледната точка на младите хора, до глобалните примери и реалните страхове на преподавателите – учебната 2025/2026 е моментът, в който трябва да решим какво място даваме на изкуствения интелект в обучението.

AI в българското образование – от стратегия до практика

Тази учебна година е ключова за интеграцията на AI у нас. Министерството на образованието и науката вече обяви план за създаване на български AI модел, обучен само с проверени учебни материали – идея, която цели да гарантира надеждна информация и да облекчи работата на учителите.

Паралелно с това глобални платформи като Perplexity и Google Gemini навлизат в училищата, а преподавателите ще преминават нови квалификации за работа с AI. Фокусът не е просто върху дигитализацията, а върху етичното и отговорно използване на технологиите – за да се избегне плагиатство и да се стимулира критичното мислене.

Университетите

През последните години редица университети вече предложиха специалности и програми в областта на AI:

• Технически университет – София: бакалавърска програма „Интелигентни системи и изкуствен интелект“ и докторска програма „Системи с изкуствен интелект“.
• Технически университет – Варна: бакалавър „Изкуствен интелект“ и магистратура „Системи с изкуствен интелект“.
• Бургаски свободен университет: магистратура „Изкуствен интелект“.
• Софийски университет (INSAIT): водещ научен институт, който включва студенти в проекти по машинно обучение и разработка на езикови модели като BgGPT.

Училищата

В Бургас вече се провеждат програми по дигитални науки, а от 2025/2026 г. се предвижда и интеграция на AI в избираеми и факултативни часове.

България постепенно преминава от експерименти към системна стратегия за подготовка на бъдещото поколение в ерата на AI.

Учениците и студентите: между ентусиазъм и тревоги

Младите хора възприемат AI като естествена част от ежедневието си. Според доклад на JISC (юни 2024 – май 2025), 86% от студентите по света използват AI – било за курсови работи, подготовка за интервюта или дори за организиране на деня.

У нас тенденцията е подобна. AI вече е ценен помощник за ученици и студенти със специални образователни потребности като дислексия и ADHD. В някои групови задания той дори се възприема като „виртуален член на екипа“.

Но с ползите идват и тревогите:

• Неравен достъп – платените версии дават предимство на по-заможните семейства.
• Риск от загуба на умения – прекомерното ползване може да отслаби критичното мислене и писмената култура.
• Несигурност за трудовия пазар – особено за началните позиции, които първи ще бъдат автоматизирани.

Учениците и студентите не настояват за забрани, а за ясни правила и обучения как да използват AI продуктивно и етично.

Преподавателите: рискове и възможности

AI поставя сериозни въпроси пред академичната почтеност. По данни на Financial Times (2024), британски университети вече са изключвали цели випуски заради измами с AI.

Глобално, според Turnitin, за периода юни 2023 – юни 2024 г. над 22 млн. студентски задания са показали признаци на намеса на AI, като 3% съдържат над 80% машинно съдържание. Това поражда риск от „дипломирани“ специалисти без реални знания – особено тревожно в критични области като медицина или отбрана.

И в България опасността е същата: ако AI се използва без регулация, доверието в дипломите и компетентността на младите специалисти може да бъде подкопано.

В същото време обаче изкуственият интелект носи и огромни ползи. Според Intelligent.com (2023/2024), 30% от студентите в САЩ вече използват ChatGPT за курсови работи, а във „Вандербилт“ над 90 000 души са преминали обучения по AI.

За преподавателите AI е шанс да спестят време за рутинни дейности и да се съсредоточат върху истинската си мисия – вдъхновяване и развиване на критично мислене. За обществото – възможност да подготви кадри за нови професии, включително prompt engineer със заплати до 300 000 долара годишно.

Глобални уроци: какво можем да научим от света

За да разберем посоката на развитие, можем да погледнем към Китай. От септември 2025 г. страната въвежда задължителни часове по AI на всички нива – от основно училище до университет.

Това е част от стратегията „Сила в образованието до 2035 г.“ и цели да подготви учениците за бъдещия пазар чрез умения за решаване на проблеми, работа в екип и критично мислене. Висшите училища вече си партнират с местни компании като DeepSeek, които разработват конкурентни AI модели.

Заключение: човек плюс AI, а не човек срещу AI

Учебната 2025/2026 бележи нов етап за българското образование. Изкуственият интелект вече не е лукс или екзотика, а реалност. Въпросът не е „дали“, а как ще го използваме.

Докато светът говори за измами и deepfakes, България залага на собствен AI модел, нови университетски специалности и интеграция в училищата. Това е шанс не само да наваксаме, но и да дадем пример как технологиите могат да се използват етично и отговорно.

Истинската стойност на AI няма да се измерва само в проценти и статистики. Тя ще зависи от това дали ще помогнем на новото поколение да бъде по-самостоятелно, по-критично и по-креативно. Защото бъдещето на образованието е човек плюс AI, а не човек срещу AI.